Епилепсия

Епилепсия – заболяване на главния мозък, периодически проявяващо се с пристъпи на припадъци,гърчове,спазми,конвулсии,нарушение на съзнанието, чувствителноста, поведението и други вегетативни прояви.
Епилептичен статус – опасно за живота състояние,съпроводено със загуба на съзнанието и гърчове в продължение на по-вече от 30 минути или повторение на припадъците с интервал до 30 минути без пълно възстановяване на съзнанието.
Причините могат да бъдат вътремозъчни и извънмозъчни, като метаболитни нарушения, хипогликемия, бъречна и чернодробна недостатъчност, енцефалопатия, съдови нарушения, аномалий на развитието,възпалителни процеси, черепно-мозъчни травми, отравяния.
Често страдат кучетата от 6 мес. до 5 год.Заболяването при животни до 2 год,често протича тежко и лечението е малко ефективно.
Епилептичните припадъци се разделят на генерализирани и парциални. Генерализираните могат да бъдат съпроводени с гърчове и с умерено нарушение на съзнанието,със слабо изразени моторни признаци.При кучето е характерна билатерално и симетрично въвличане на мускулите на тялото.Парциалните се характеризират с локалност и асиметрия на моторната актиност, със запазване или не на съзнанието, биват - прости и сложни.
Клиническото проявление на припадъците и гърчовете зависи от локализацията на патологическото разреждане на електрическите заряди и разпространение огнищата на свръхактивност в главния мозък.”Времето на подготовка за припадък” протичащ от няколко часа до няколни дни е характерен с признаци на безпокойство, потребност от движение,стремеж от усъмотяване в ъгъла.Припадането е предшествано от тонични и клонични съкращения на мускулите, фазата на припадъка е съпроводена с нарушение на съзнанието, слюнотечение, самоволна дефикация и уриниране.Въстановяването е частично с остатъчни явления – полидепсия и полифагия, временна слепота, дезориентация, объркване, паника.
При извършване на рутинните лабораторни анализи , резултатите обикновенно са в норма.
Характера и продължителноста на лечението зависят от честота и тежеста на припадъците. Лечението с антиконвулсни препарати в повечето случай е симптоматическо, а не етиологическо.Класически препарат е фенобарбитала,той при по-младите животни се резорбира по-бързо и дозата е индивидуална.При тежки случай се назначава венозно и диазепам.Рязкото спиране на фенобарбитала може да провоцира повишаване на гърчовата активност.Ако припадъци не се повторят в продължение на 6 мес. антиконвулсивните препарати могат постепенно да се намалят и в продължение на няколко месеца да се отменят.